новини

Н о в и н и - 2025 г.

[25 ноември 2025 г., БАД - ИКИТ, Лесотехнически университет, София]

Среща със студенти от Лесотехническия университет

На 25 ноември 2025 г. от 12:00 ч. в Лесотехническия университет се проведе среща на гл. асист. д-р Теменжка Спасова със студенти, посветена на инвестиция BG-RRP-2.018-0001 „Пространство от данни за територии със сметища и възобновяеми енергийни източници като част от Цифровите близнаци“. Инициативата се реализира в рамките на Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ) към инвестиция C2I2 „Повишаване на иновационния капацитет на БАН в сферата на зелените и цифровите технологии“ от Плана за възстановяване и устойчивост. Бенефициент на средствата е Институтът за космически изследвания и технологии – БАН.

По време на срещата бяха представени основните дейности по проекта, цифровите решения за мониторинг на сметища и обекти от възобновяеми енергийни източници, както и възможностите за бъдещо участие на студенти в тези направления.

[1 ноември 2025 г., Фондация Еврика, Политехнически музей, София]

Фондация „Еврика“ връчи наградите
от ХXVII Национален конкурс „Космосът – настояще и бъдеще на човечеството”

    На 1 ноември, в Деня на Народните будители, в Националния политехнически музей в София, Фондация „Еврика“ връчи в тържествена обстановка наградите на лауреатите от XXVII Национален конкурс „Космосът – настояще и бъдеще на човечеството“. Той е включен в Националния календарен план за извънучилищни дейности на Министерството на образованието и науката. Конкурсът се ползва с подкрепата на българските учени, работещи в областта на изследването и усвояването на Космоса, и е под патронажа на първия български космонавт генерал Георги Иванов.
    През 2025 година в него участваха 2 543 ученици на възраст от 8 до 19 години с 2 503 проекти в пет тематични направления – впечатляващ мащаб, който показва колко голям е интересът на младите хора към науката и Космоса!.
Приветствие към участниците в тържеството поднесоха Красимир Стоянов – дубльор на втория български космонавт и акад. Кирил Боянов – председател на Съвета на Фондация „Еврика“.
    Лауреатът в направлението за литературни творби Велимир Тодоров от СУ „Константин Константинов“ – гр. Сливен с научен ръководител Пенка Василева представи своето стихотворение „Писмо до Космоса“.
    Председателят на специализираното жури доц. Таня Иванова говори на тема „Българската космическа оранжерия“.
Домакините от музея експонираха специална изложба с рисунки и макети на лауреатите от последните две издания на конкурса.

[6 -10 октомври 2025 г., БАД - Стара Загора]

Седмицата на Космоса в Стара Загора

    Седмицата на Космоса и космическите изследвания в Стара Загора бе проведена под егидата на БАД – клон Стара Загора със съдействието на Астрономическата обсерватория и планетариум “Юрий Гагарин”и Филиала на ИКИТ – БАН от 6 до 10 октомври 2025 г.
    Програмата на седмицата включваше основно публични лекции в Планетариума, Регионалната библиотека „Захари Княжески” и ГПЧЕ „Ромен Ролан”. Основната тема на лекционната програма бе свързана със съвременната космонавтика и нейната роля при търсенето и изследването на нови извънземни светове. Бяха представени основните резултати от търсенето на извънслънчеви планети, прякото изследване с космически апарати на планетите от Слънчевата система и техните спътници, а също изследването на извънслънчеви астериоиди и комети.
    Петте лекционни вечери бяха посетени от много граждани, а двете публични лекции, посветени на историята на космическите проучвания на Слънчевата система, проведени в ГПЧЕ „Ромен Ролан” за ученическата младеж, бяха посетени от над 220 човека.
    В Седмицата на Космоса в Стара Загора участваха и много членове на Българското астронавтическо дружество, свързани професионално с космическите изследвания, астрономията и физиката.

[30 април 2025 г., БАД - Стара Загора]

Тържествено бе открит Монумент със спътник "България 1300" в Стара Загора

    С тържествена церемония в парк "Артилерийски“ в Стара Загора бе открит монументът със спътника "България 1300“. Той символизира научния напредък и създава мост между миналото и бъдещето. Събитието бе открито с вдъхновяващо изпълнение на песента "Излел е Дельо хайдутин“ от Мирела Дюлгерова от Детско-юношеския хор "Жарава“. Монументът на спътника е разположен под специална защитна конструкция. Проектът е реализиран в резултат от обединените усилия на Община Стара Загора, местни фирми, институции, граждански организации и приятели на идеята. При откриването лентата тържествено прерязаха Надежда Чакърова, зам.-кмет на Община Стара Загора, Славин Янакиев, председател на граждански клуб "Липа", проф. Георги Желев – директор на Института за космически изследвания и технологии при Българска академия на науките и проф. Пламен Ангелов, председател на Българското астрономическо дружество.
    "Идеята за монумента се реализира тук, в нашия град, където жителите и гостите ще могат да направят своята среща със съоръжението, символизиращо 1300 години България. Монументът е прототип на българския спътник, изстрелян в Космоса през 1981 г., и ще напомня на младите хора – нашите деца – за това, което е било, и за онова, което предстои.“, заяви в приветствието си заместник-кметът Надежда Чакърова.
    От името на Община Стара Загора Надежда Чакърова връчи почетен плакет на Граждански клуб "Липа“ като признание за активния им принос в реализирането на проекта. Отличието бе прието от Славин Янакиев, председател на клуба. Той отбеляза, че проектът е осъществен без външно финансиране. Цялата сума от 200 000 лева, е събрана благодарение на "щедростта и усилията на добрите хора на Стара Загора“.
    "Преди почти половин век, в навечерието на честването на 1300 години България, се обединиха научният и производственият потенциал на страната, а част от него беше и Стара Загора, за създаването на този спътник. Той все още обикаля в своята орбита и ще изгори в атмосферата след около 500 години“, разказа за идеята и реализацията на проекта Светлин Янакиев. "България има космическо минало, а от нас зависи да осигурим космическо бъдеще – както в прекия, така и в преносния смисъл“.
    Проектът е развит като идея и реализиран от Граждански клуб "Липа" в партньорство с Институт за космически изследвания и технологии при Българска академия на науките, Център за подкрепа за личностно развитие - Астрономическа обсерватория и планетариум "Юрий Гагарин" и с подкрепата на Община Стара Загора, много фирми, организации и граждани. Първоначалната идея за създаването му е реализирана в Стара Загора. Генератор е проф. Митко Гогошев, а израз на приемствеността и връзката с миналото е фактът, че неговите внучки – Цветелина и Пламена Гогошеви - са автори на идейния проект.
    Доц. Цветана Гогошева, участник в научната програма "1300 години България“, сподели, че монументът отразява труда и усилията на екипа, вложени преди 45 години. Тя изрази радостта си от проявения интерес към проекта и подчерта, че част от създаването на спътника е осъществено в Стара Загора. "Помнете, че и Стара Загора е дала нещо на света в миналото. Надявам се, че вие ще продължите и ще гледате напред към бъдещето“, пожела доц. Гогошева.
    Проф. Георги Желев, директор на Института за космически изследвания и технологии при Българската академия на науките, подчерта значимостта на проекта и отбеляза, че "Стара Загора напълно заслужава монументът да бъде позициониран именно тук, като символ на научното и техническо наследство на България“.
    От страна на Община Стара Загора събитието уважиха още заместник-кметовете Милена Желева, Радостин Танев, арх. Мартин Паскалев и Светослав Колев, както и Общественият посредник Иванка Сотирова и експерти от местната администрация.
    На откритото събитие присъстваха и редица важни гости, сред които Олег Стоилов, председател на Търговско-промишлената палата в Стара Загора, доц. Алексей Стоев, директор на Астрономическата обсерватория "Юрий Гагарин“ в Стара Загора , проф. Пламен Ангелов, председател на Българското астрономическо дружество, чл.кор.Александър Костов от Българската академия на науките, проф. Стоян Съргойчев, участник в научната програма "България 1300“, общински съветници, деца и преподаватели от детски градини и граждани.
    Фолклорен ансамбъл "Траянци“ при Център за подкрепа за личностно развитие – Стара Загора, с ръководител Росица Христова, поставиха запомняш се финал на събитието.
    Сред бъдещите идеи за развитието на монумента са оформяне на кът с космическа история на България, звуково шоу и обявяване на съоръжението за една от 100-те забележителности на България. Съоръжението ще бъде особено атрактивно през вечерните часове, когато ще предлага светлинно шоу, уточниха от Граждански клуб "Липа“. Те добавиха, че ще "продължат да инвестират своето време и усилия, за да направят Стара Загора все по-модерен, красив и значим град.“

[29 април 2025 г., ПГ "Иван Хаджиенов" - Казанлък]

110 години смолетостроене в България

На 29 април 2025 г. в Казанлък по повод 110-годишнината на самолетостроенето в България и 100-годишнинатав на ПГ "Иван Хаджиенов" се проведе среща на ученици с проф. Пламен Ангелов. Беше прожектиран филмът "110 години на самолетостроенето в България", производство на Информациония център на Министерството на отбраната. Беше представена и презентация за космическите постижения на България. Ученият отговори на зададените му въпроси свързани с юбилеите, а също и с приноса на българските учени в космическите изследвания.

[14 април 2025 г., СУ "Св. Климент Охридски" - София]

Лекция „Космическите изследвания в България“

    На 24 април 2025 г. от 19:30 ч. във Физическия факултетв в Кръжока по астрономия към катедра "Астрономия" беше представено българското участие в овладяването на Космоса. Лектор бе доц. д-р Таня Иванова, работила 45 години в Института за космически изследвания и технологии към БАН.
    В лекцията бяха разгледани накратко най-важните космически проекти, в които България участва активно през последните десетилетия: серия сондови прибори за изследване на йоносферата с помощта на различни космически апарати, първият български спътник "Интеркосмос-България-1300", националните космически програми, свързани с полетите на двамата български космонавти Георги Иванов и Александър Александров и др. Доц. Иванова разказа за дългосрочните успешни експерименти с растения, проведени в българската автоматизирана Космическа оранжерия СВЕТ на борда на Орбиталната станция "МИР", доказали възможността за използването им за храна и пречистване на въздуха на бъдещите космически екипажи. Българските учени участват в дългосрочна програма за разработка на Биологична система за осигуряване на живота на екипажите за полета на човек до Марс. Последните космически изследвания се осъществяват основно с помощта на българските дозиметри от серията Люлин от борда на Международната космическа станция и в орбита около Марс по проекта ЕкзоМарс.
    Доц. Таня Иванова е един от създателите на космическите изследвания в България, първоначално в областта на Физиката на околоземното пространство. Тя е един от конструкторите на първата българска апаратура, изстреляна на спътника Интеркосмос-8 през 1972 г., наредила страната ни сред космическите държави. Участва в разработката и изработването на серия прибори за директни сондови измервания на йоносферната плазма, летяли на борда на спътници и ракети по програмата "Интеркосмос". Създател е на ново научно направление в ИКИТ-БАН “Космически биотехнологии”, ръководител на научен колектив за разработката на първата автоматизирана космическа оранжерия "СВЕТ" за провеждане на експерименти с растения в условия на безтегловност. Две генерации космически оранжерии работят успешно 10 години на борда на орбиталната станция "МИР" по няколко международни програми.

[14 април 2025 г., СУ "Никола Вапцаров" - Пловдив, Дом на науката и техниката - Пловдив]

Среща с ученици и студенти

На 14 април 2025 г. в Пловдив по повод 110-годишнината на самолетостроенето в България проф. Гаро Мардиросян и проф. Пламен Ангелов участваха в две срещи: с ученици в СУ "Никола Вапцаров" и със студенти в Дома на науката и техниката.
Проф. Гаро Мардиросян представи презентация на тема "Приложение на космическите технологии за изучаването на природните бедствия". Беше прожектиран филмът "110 години на самолетостроенето в България", производство на Информационния център на Министерството на отбраната. Двамата учени отговаряха на въпроси, свързани с постиженията на българските учени в космическите изследвания и от историята на самолетостроенето в България.